Водораслите се отнасят до често консумирани видове като келп, лавер и вакаме. Много водорасли съдържат желеообразна субстанция, наречена алгинат, която се среща предимно в кафявите водорасли и затова се нарича още алгинова киселина. Когато келпът се накисне във вода, на повърхността му се образува лепкав, желеообразен слой – това е алгинатът.
Важен фактор, допринасящ за повишеното кръвно налягане, е дисбалансът на микроелементите натрий и калий в организма. Поради консумацията на сол, хората приемат натрий ежедневно, но не винаги попълват достатъчно калий. В резултат на това много хора, особено тези с хипертония, често се намират в състояние на нисък калий и висок натрий. Допълването на калий при едновременно намаляване на приема на натрий е явно полезен подход за превенция и контрол на хипертонията.
Алгиновата киселина в морските водорасли е по същество смес, която капсулира метални йони като калий, калций и магнезий. Тя притежава уникално свойство: в кисела среда се разпада от тези метални йони, докато в алкална среда се свързва отново с тях. По този начин, когато морските водорасли постъпват в човешкия стомах, стомашната киселина кара алгиновата киселина да освободи свързания калий и други метални йони.Тъй като алгинатът не може да бъде усвоен или абсорбиран от стомаха, той продължава пътуването си през тялото. Когато достигне червата, които са алкални, алгинатът се стреми да се свърже отново с метални йони. Тъй като солта се консумира ежедневно, натриевите йони са най-изобилни в червата. В резултат на това алгинатът се свързва интензивно с натриевите йони, капсулирайки ги здраво, докато не бъдат изхвърлени от тялото.По този начин консумацията на морски водорасли ефективно възстановява калия, като елиминира излишния натрий. Освен това алгинатът намалява нивата на холестерол в тялото. Първо, при попадане в храносмилателната система, неговите желеобразни свойства обгръщат определени молекули холестерол, предотвратявайки тяхното усвояване.Второ, храносмилането и абсорбирането на мазнините зависи от жлъчните киселини, секретирани от тялото; колкото по-висока е концентрацията на жлъчните киселини, толкова повече мазнини се абсорбират. След разграждането на мазнините, част от жлъчните киселини се резорбират и се използват повторно от чревната стена. Желатиновата субстанция на алгинатът обаче се разпространява по чревната стена, възпрепятствайки резорбцията на жлъчните киселини и намалявайки тяхната концентрация в храносмилателния тракт.В отговор на това тялото автоматично синтезира нови жлъчни киселини, за да компенсира. Суровината за синтезиране на жлъчни киселини е именно холестеролът, съхраняван в черния дроб. Това означава, че за да синтезира жлъчни киселини, черният дроб консумира големи количества от съхранявания холестерол, като по този начин намалява съдържанието на холестерол в кръвта. Чрез тези механизми на инхибиране на абсорбцията на холестерол и насърчаване на консумацията на холестерол в черния дроб, алгинатът оказва благоприятен ефект за понижаване на липидите.