През последните години появата на семейни структури от типа „4-2-1“ предизвика широко обществено безпокойство и опасения по отношение на въпроси като междупоколенчески грижи за децата, прекомерна снизходителност и прекалено усърдно ранно образование. Експертите по образование призовават родителите на единствени деца да коригират подхода си към отглеждането на единствените си внуци, като избягват често срещаните грешки.
Междупоколенческият грижи за децата отслабват образователната роля на семейството
Всяка сутрин в 7 часа 54-годишната Уан Кейсин взема автобуса, за да закара малкия си внук в детската градина, а след това го взима в 16 часа. „Какъв избор имам? Младата двойка е заета с работа. Да го гледам аз, баба му, със сигурност е по-добре, отколкото да го гледа бавачка”, каза Уан Кейсин на нашия репортер.
Ясно е, че повечето родители от поколението на единствените деца в момента са в възходяща фаза на кариерата си, изправени пред голяма натовареност и значителен натиск в живота. Някои от тях остават емоционално незрели и се мъчат да се приспособят към прехода към родителството. Въпросът „кой ще се грижи за децата“ се превърна в постоянна грижа за тях. В резултат на това отглеждането на трето поколение от бабите и дядовците се превърна в широко разпространено явление.
Повече от три десетилетия след въвеждането на политиката за едно дете, голяма група деца, които са единствени деца, са достигнали възраст за женитба и са станали родители. Второто поколение деца, родени от тях, се нарича „второ поколение деца, които са единствени деца“.
Проучване на списание „China Women's Magazine“ разкрива, че над 70% от младите родители „раждат, но не отглеждат“ децата си, като цялата тежест по отглеждането им пада върху възрастните роднини. По-конкретно, 42% от децата се отглеждат предимно от бабите и дядовците по бащина линия, 30% – от бабите и дядовците по майчина линия, а по-малко от 20% – от собствените си родители.
Лю Лимей, детска учителка в детска градина „Нанин“ в Шенян, сподели, че по време на неотдавнашен ден за родители и деца по-малко от 30% от 130-те деца са били придружени от родителите си, а останалите са били придружени от баби и дядовци. „Много от интерактивните игри и дейности през деня не бяха подходящи за възрастни участници, така че събитието не постигна желаните резултати“, отбеляза учителката Лю. Тя счита, че младите родители трябва да признаят своята незаменима роля в развитието на децата си и не могат да прехвърлят цялата отговорност на възрастните.
Китайският център за изследване на младежта е провел обширни проучвания върху развитието на характера на децата от второ поколение, които са единствени деца. Сун Хонгян, ръководител на изследователския екип, твърди, че 70% от междупоколенческите грижи за децата отслабват образователната роля на семейството. „Ако родителите не успеят да установят близка връзка между родител и дете, преди детето да навърши шест години, това лесно може да доведе до дистанцирана връзка по-късно, което може да предизвика различни психологически проблеми“, предупреди Сун, като призова младите родители да участват активно в отглеждането на децата си.
Прекомерното глезеене разваля поколението на единствените деца
Най-значимият проблем в отглеждането на поколението на единствените деца е тенденцията на бабите и дядовците да развалят прекомерно внуците си“, заяви Жоу Йонмей, директор на Центъра за психологическо консултиране на младежи в Шенян. За много възрастни хора отглеждането на внуците се превръща в основна емоционална опора, което ги прави силно склонни към разглезване.„Това е изключително вредно за развитието на детето, като насърчава егоизъм, алчност и самонадеяност, дори го учи да се отказва от отговорност в ранна възраст.
Прекомерната закрила от страна на родителите поражда зависимост у децата, което сериозно затруднява тяхното развитие. Един родител, страхувайки се, че детето му може да падне, му забранил да тича от бебешка възраст – в резултат на което един третокласник в Шенян все още не може да ходи бързо.
От гледна точка на детската психология, децата са естествено склонни да изследват самостоятелно, извличайки радост от такива преживявания. Освен това, преминаването от неуспех към успех създава чувство за постижение и изгражда устойчивост. Върнете на децата света, който им принадлежи; не ги лишавайте от правото им на щастие под претекста, че ги защитавате.
Три погрешни схващания в отношенията между родители и деца
Погрешно схващане № 1: Прекомерни емоционални последствия
Много семейства с един родител приписват конфликтите и проблемите в развитието на децата си на непълнотата на семейството, като внушават идеята, че семействата с един родител са ненормални. Това кара децата да вътрешно приемат убеждението, че самите те са ненормални.Например, забележки като „Жалко, че детето няма бащина (или майчина) любов” хвърлят сянка върху психиката му. Всъщност, домакинствата, в които родителите често се карат, също оказват значително влияние върху развитието на детето. Отсъствието на един от родителите не пречи на здравословното и радостно израстване; децата трябва да разберат, че семействата с един родител са нормално социално явление.
Погрешно схващане № 2: Неотстъпно отхвърляне на другия родител
След развода много родители, които запазват попечителството над децата, се съпротивляват да позволят на другия родител да има контакт с тях. Някои дори се преместват на места, където другият родител не може да ги намери, като по този начин пречат на детето да вижда баща си или майка си. Други умишлено очернят другия родител, представяйки го като напълно безполезен и внушавайки на детето чувства на враждебност.Фрази като „Баща ти е необразован; човек като него никога няма да постигне нищо“ повтаряни често могат да породят психологическо отхвърляне на другия родител у децата. Това е важна причина, поради която много деца от семейства с един родител развиват личностни черти, които се отклоняват от нормата.
Погрешно схващане № 3: Прекомерно глезеене на децата
Глезенето е често срещан проблем в много семейства, често по-изразен при самотните родители.Те често се чувстват дълбоко виновни към детето си след раздялата, което ги кара да удовлетворяват безусловно всяко негово желание – емоционално или материално. Когато децата получават постоянно безпрекословно удовлетворение, тяхната устойчивост към неблагоприятни обстоятелства остава неразвита, което води до формиране на личностни недостатъци като изолационизъм, арогантност, упоритост и егоизъм.
В обобщение, основните принципи за възпитанието на децата в семейства с един родител са честност, комуникация и насърчаване. Родителите и учителите не трябва да избягват да обсъждат въпроси, свързани с брака и семейството. Децата трябва да разберат, че разводът и повторният брак са напълно нормални явления в обществото. Комуникацията позволява на учителите да разберат емоционалните им нужди; загрижен поглед, утешителна или насърчителна дума могат да променят хода на живота им.