Погрешно схващане 1: Йодираната сол е основната причина за заболявания на щитовидната жлеза. Швейцарско проучване установи, че честотата на тумори на щитовидната жлеза постепенно намалява след йодирането на солта. Световната здравна организация (СЗО) също отбелязва, че честотата на рака на щитовидната жлеза е по-ниска в регионите с адекватен прием на йод в сравнение с районите с йоден дефицит. Следователно твърдението, че „йодираната сол причинява висока честота на рак на щитовидната жлеза”, понастоящем няма научни доказателства.Високата честота на заболявания на щитовидната жлеза не може да пренебрегне фактори извън йодираната сол, като генетична предразположеност, влияние на околната среда и емоционален стрес. СЗО счита, че дневен прием на йод под 1000 микрограма е като цяло безопасен, докато Китайското дружество по хранене препоръчва 800 микрограма.Изчислено въз основа на максимално допустимото ниво на обогатяване с йод в Китай от 30 милиграма на килограм, за да се консумират 600 микрограма, би било необходимо да се изядат 20 грама сол. Средният китаец консумира около 12 грама сол дневно, докато препоръчителният прием е само 5–6 грама. Следователно е малко вероятно йодният дефицит да бъде причинен от консумацията на йодирана сол.Оценката на риска от йодиране на солта и състоянието на йодното хранене в Китай показва, че приемът на йод сред жителите в райони с ниско съдържание на йод във водата (където питейната вода има ниско съдържание на йод) като цяло е достатъчен и безопасен. Без йодирана сол обаче приблизително 97,6 % от населението би било изложено на риск от йоден дефицит.Тъй като повечето региони в Китай попадат в зони с ниско съдържание на йод във водата, йодираната сол допринася много по-значително за предотвратяването на йоден дефицит, отколкото за рисковете от йоден излишък. Като се има предвид влиянието на йода във водата върху нивата на прием, страната е приела по-гъвкав подход към политиките за обогатяване с йод. Например, през 2006 г. Китай преустанови доставките на йодирана сол в райони с високо съдържание на йод във водата.
Погрешно схващане № 3: Крайбрежните региони разполагат с изобилие от морски дарове, така че йодираната сол е ненужна.Данните показват, че традиционните храни, богати на йод, като водорасли и лавер, допринасят минимално за приема на йод (по-малко от 4%). Проучванията на нивата на йод в урината и приема на йод с храната потвърждават, че жителите на крайбрежните райони поддържат адекватни и безопасни нива на йод, когато консумират йодирана сол, без да има доказателства за прекомерен прием на йод.Напротив, йодният статус на жителите на крайбрежните райони изостава от този на селските райони във вътрешността на същата провинция. В крайбрежните райони на Чжъцзян, Шанхай и Ляонин, например, йодният дефицит сред бременните жени достига 46%. Следователно, населението на крайбрежните райони също трябва да консумира йодирана сол в подходящи количества.
С това приключваме прегледа на трите често срещани погрешни схващания за йодираната сол. Надяваме се, че сега имате по-ясно разбиране по въпроса. Накрая, искрено ви пожелаваме здраве и щастие.